Peter Pan

Бари измисля Питър Пан в разказите, които предава на синовете на приятелката си Силвия Лъулин Дейвис, с която има взаимоотношение, макар и двамата да са женени.



Името на героя е съчетание от два източника: Питър Лъулин Дейвис, тогава най-малкият от момчетата, и Пан, богът на горите в древногръцката митология. Лъулин Дейвис умира от рак няколко години след смъртта на съпруга й. Бари е определен за един от настойниците на момчетата и неофициално ги осиновява.



Предполага се, че вдъхновението за героя идва от по-големия брат на Бари, Дейвид, който умира на 13 години в инцидент с кънки и това засяга дълбоко майка му. Според Андрю Бъркин, автор на J.M. Barrie and the Lost Boys ('Дж.М. Бари и Загубените момчета), смъртта на Дейвид е „невероятна катастрофа, от която тя никога не се съвзема напълно... Ако Маргарет Огилви се е почувствала добре от мисълта, че Дейвид, умирайки като момче, ще остане завинаги момче, то Бари се е почувствал вдъхновен от това.“



Образът на Питър Пан за пръв път се появява в печат през 1902 г. в книга, наречена Бялата птичка ('The Little White Bird'), в която е романизирано отношението между Бари и децата на Лъулин Дейвис. Героят е използван в успешната театрална пиеса Питър Пан, или момчето, което никога няма да порасте. Премиерата на постановката е на 27 декември 1904 в Лондон.



През 1906 откъсите от Бялата птичка, в които участва Питър Пан, са публикувани в книгата Питър Пан в Кенсингтън Гардънс с илюстрации от Артър Ракъм. Бари след това адаптира пиесата за романа Питър и Уенди от 1911, който днес се продава най-вече под заглавието Питър Пан.